Началото на глава за интимния живот на Алексей
През този следобяд, точно в 19.00 часа, около четиристотин от младите хора на Санта София бяха направили флашмоб, с който бяха блокирали никому ненужното кръстовище на улица „Виконт дер Мер“ и улица „Петте рани“. Флашмобът бе официално обявен като простес срещу одобрения от правителството проект за взривяване на едни никому ненужни изстинали вулкани по най-южното крайбрежие на Източна Европа. Британски инвеститори щяха да взривят вулканите, за да излеят бетонни бункери, в които да затварят английските пенсионери, които в онази епоха на възход на здравеопазването във Великобритания все по-свирепо отказваха да умрат много след изтичане на естествено отредения им от Природата срок. Така англичаните се отърваваха от ненужните си възрастни хора – пращаха ги да умират на райски места, залети с бетон. Освен това чрез създаването на отворени фондове за инвестиции в източноевропейските имоти няколко от по-интелигентните англичани отърваваха и голяма част от останалите англичани от излишните им спестявания. Никога не знаеш какво може да й хрумне на долната средна класа, види ли се с някоя излишна пара в банката, по-добре парите да им се приберат и да им се каже, че са отишли за построяване на ослепителни бункери по вълшебните южни плажове.
Протестът на младите еколози, от своя страна, беше всъщност инспириран от две независими един от друг, но както смяташе Алекс, не съвсем чистоплътни центъра на интереси. Алекс беше в течение на причините за събитията не само защото красивата му приятелка Анастасия наскоро беше станала активист на екодвижението, ни и защото „ПОЗНАВАММНОГОХОРА“ беше една от агенциите, натоварени с PR-a на природозащитната кампания.
И така, цялата модна арла-урла срещу унищожаването на природата се финансираше от производителите на т.нар. „еко“ и „био“ стоки, които съвсем мъдро провиждаха в психологическата марка „еко“ единствения реалистичен подход за изместване от съответните пазари на непобедимите традиционни корпорации с техните вековно утвърдили се марки канцерогенни продукти. Манипулацията според Алексей беше повече от очевидна за човек с макар и основно образование. Макар и да си никому неизвестен и с нищо недоказал се производител бе пазарен дял, изведнъж почваш да правиш скапани автомобили с т.нар. „еко“ и „био“ двигатели, и гледай ти как хората, адекватни сугестирани посредством масираното, непрестанно намигане от страна на медиите, започват да дават почти двойна цена именно за твоите скапани автомобили. Хората щастливо ти пълнят гушата, радостни, че са намалили емисиите на вреди газове в атмосферата. След това публиката се втурва да си мие косите с твоите екошампоани, произведени всъщност от същите кучешки миазми и от същите миши чревца, от какво се произвеждат и утвърдените световни шампоани. Само че твойте не са „химия“, а са „еко“, и хората, втривайки ги в главите си, вярват, че така по-дълго време няма да умрат и да ги изядат червеите в земята...
Конкретно този флашмоб на кръстовището на „Виконт дер Меер“ и „Синко Лягас“ беше манипулиран и от една също английска туристическа агенция, която печелеше чудесни пари, като водеше английските пенсионери на бърдуочинг в гърлата на угасналите вулкани. Унищоването на вулканите правеше пясъчните лешояди да няма къде де гнездят и водеше до сигурното им изчезване. Бърдуочинга, от своя страна, представляваше следното...
Тука нещо ми става тъпо, не ми се разказва по-нататък за тази случка.
Доре, зарежи го, както е, но нали си даваш сметка, че няма как да ти се получи романа само от редуващи се начала без развръзки?
Тук: да има история, как Алекс отказал да участва в протестите, понеже му изглеждат манипулирани, и се опитал да обясни това на Анастасия, но Анастасия го изоставила в същата вечер, защото той „нямал сърце“ според нея (и си тръгнала с един суперестествен еколог-кайт-сърфист с гладка кожа, сини очи и ниско чело, кажи, потиснато сърчице мое, не би ли било чудесно да си е тръгнала с такъв лежерен суперготин кайт-сърфист, а?), а всъщност Анастасия, без дори да го признава пред себе си, зарязала Алексей, понеже вече не го обичала, това е. Той, от своя страна, страдал не повече от пет минути, след като тя си отишла. (Какво, по дяволите ми става? Едно време се умираше от тези неща? Защо сега в мен нищичко не трепва?) Не страдал той основно не защото нямал сърце, а защото просто вече и той не я обичал. След което останал сам, както го и заварваме в момента.
А, добре, тогава, той очаквал ли все още отнякъде да изскочи Жената на Живота му, която да го направи Завинаги щастлив?
Ами, очаквал той вятър. На тридесет и две години Алексей бил вече живял достатъчно дълго собствения си живот, че да е наясно с общите принципи, по които собственият му живот се развивал. Поради което просто очаквал в живота му да се появи отнякъде някое прилично хубаво момиче, по възможност – не съвсем бедна и не пълна селянка, с което кротко да си роди деца и да си измъждука там, отредения остатък до смъртта.
Да, всъщност много е хубаво със сълзливия момент за, там, нали, трагичната невъзможност за общуване в съвременния електронен, отчужден свят и т.н. да се приключи още тука, без на трагичната невъзможност да й се отделя повече книжен обем, за да остане време и място после за по-съществените неща.
No comments:
Post a Comment