- Ти вярваш ли в призраци?
- Не – казвам.
- Защо не?
- Защото са не-на-уч-ни...Те не са материални – продължавам аз, - нямат енергия и затова според законите на науката не съществуват освен в съзнанието на хората...Естествено – добавям – законите на науката също не са материални и нямат енергия и затова не съществуват освен в съзнанието на хората. Най-добре е човек да има чисто научен подход към тия неща и да не вярва нито в призраци, нито в законите на науката. Така е най-сигурно. По този начин не остава кой знае какво, в което да се вярва, но това също е научно...Напълно естествено е да се смятат за невежи европейците, които са вярвали в призраци, или индианците, които са вярвали в призраци. Научната гледна точка е сложила точка на всички други гледни точки, направила ги е да изглеждат примитивни, така че ако човек днес говори за призраци или духове, смята се, че е невеж или може би смахнат. Почти е невъзможно човек да си представи свят, където действително биха могли да съществуват призраци. Моето собствено мнение е, че интелектът на съвременния човек не е чак толкова по-висш...Онези индианци и средновековни хора са били точно толкова интелигентни, колкото сме и ние, но контекстът, в който са мислели, е бил съвършено различен. В онзи контекст на мислене призраците и духовете са точно толкова реални, колкото и атомите, елементарните частици, фотоните и квантите за съвременния човек. В този смисъл аз вярвам в духове. Съвременният човек също има своите призраци и духове.
- Кои?
- Ами законите на физиката и логиката... бройната система...принципът на алгебричното заместване. Това са призраци. Ние просто така дълбоко им вярваме, че те изглеждат истински...Например изглежда съвсем естествено да допуснем, че земното привличане и законът за земното привличане са съществували преди Исак Нютон. Глупаво би било да се мисли, че до седемнадесети век не е имало земно привличане.
- Разбира се.
- Добре, кога в такъв случай се е появил този закон? Винаги ли е съществувал?..Онова, към което се стремя – казвам аз, - е да ви наведа на мисълта, че преди началото на света, преди да са били образувани слънцето и звездите, преди първоначалното зараждане на каквото и да било законът за гравитацията е съществувал.
- Разбира се.
- Седял си е така, без собствена маса, без собствена енергия, нито в съзнанието на някого, защото този някой не го е имало, нито никъде – този закон за гравитацията все пак е съществувал!
- Сега Джон не изглежда толкова сигурен.
- Ако този закон е съществувал – казвам, - то аз, честна дума, не знам какво трябва да се направи, за да има нещо несъществуващо. Струва ми се, че законът за гравитацията е преминал всички изпитания по несъществуване, каквито има. Не можеш да измислиш нито един атрибут на несъществуването, който този закон да не притежава. Или поне един научен атрибут на съществуването, който да притежава. И все пак “здравият разум” изисква да се вярва, че той съществува...аз мога да предрека, че ако помислиш достатъчно дълго по въпроса, ще откриеш, че се въртиш, и въртиш, и въртиш, и въртиш в кръг, докато накрая стигнеш до единственото възможно, разумно, смислено заключение. Законът за гравитацията и самата гравитация не са съществували преди Исак Нютон. Всяко друго заключение е безсмислено. А това означава, че този закон за гравитацията не съществува никъде другаде освен в главите на хората! Той е един призрак. Ние всички много нахално и самонадеяно сриваме призраците на другите, но сме точно толкова невежи и варвари, и суеверни, що се отнася до собствените ни призраци.
