"Във физиката съществува принцип, че ако едно тяло не може да се разграничи от останалите, то не съществува. Към него Метафизиката на Качеството добавя още един: ако един предмет не притежава ценност, той не може да бъде разграничен от останалите. Когато свържем двата принципа, стигаме до извода, че не съществуват предмети, които не притежават ценност. Не предметът е създал ценността. Ценността е създала предмета. Стига да проумеем, че ценността е опора на опита, емпириците няма да имат проблеми...
Години наред са ни внушавали, че ценностите би трябвало да възникват от някакво място в “нисшите” мозъчни центрове. Мястото така и не е ясно определено. Механизмът на задържане на ценностите е напълно непознат. Никой досега не е успял да увеличи броя на ценностите на отделния човек, като допълни още една на въпросното място, или да наблюдава изменения на това място в резултат на промяна на ценностите. Няма доказателства, че ако тази част на мозъка се подложи на упойка или лоботомия, пациентът ще стане по-добър учен, защото съжденията му ще се “обезценностят”. Въпреки това ни внушават, че ценностите се намират именно там, защото иначе къде биха могли да бъдат.
Който познава историята на науката, вече усеща дъха на флогистона и мекия отблясък на етер – други две дедуктивно формулирани научни познания, които никога не са откривани под микроскоп някъде другаде. Когато дедуктивните понятия се споменават години наред, но никой не може да ги открие, става ясно, че заключенията са изведени от погрешни изходни заключения, че теорията, послужила за основа на дедукцията, е невярна в самата си същност. Това е истинската причина, поради която емпириците в миналото са избягвали ценностите – не защото ценностите не са част от преживяванията, а защото при опитите да се вместят в онзи абсурден мозъчен център у теб се поражда мрачното чувство, че някъде още в началото на пътя си тръгнал в погрешна посока, и ти иде просто да зарежеш всичко и да се съсредоточиш върху нещо по-перспективно.
Проблемът с описането на ценностите от веществена гледна точка е фактически проблемът с малката кутия, в която се мъчим да напъхаме по-голямата. Ценностите не са подвид на веществото. Веществото е подвид на ценностите. Ако обърнем посоката, ако от по-малкото преминем към по-голямото определим веществото от ценностна гледна точка, загадката изчезва – веществото е “постоянен модел на неорганични ценности”. Проблемът престава да съществува. Предметният свят се обединява със света на ценностите.
За Федър неспособността на традиционната субектно-обектна метафизика да изясни ценностите беше пример за “птицечовка”. Първите зоолози класифицирали животните, коите кърмят малките си, в групата на бозайниците, а онези, които снасят яйца – в групата на влечугите. По-късно в Австралия било открито животно с патешка човка, откъдето дошло името му. То снася яйца като истинско влечуго, но след излюпването кърми малките като истински бозайник. Откритието предизвикало сензация. “Каква енигма!” - възкликнали. - Каква загадка. Какво чудо на природата!” Когато в края на осемнайсети век първите препарирани екземпляри стигнали от Австралия в Англия, били сметнати за фалшификати, съшити от различни животни. Дори и днес в природонаучните списания се появяват статии, които продължават да задават въпроса: “Защо съществува този природен парадокс?”
Отговорът е: парадокс не съществува. Птицечовката не прави нищо парадоксално. Тя няма никакви проблеми. Птицечовките са снасяли яйца и кърмели малките си милиони години преди да се появят зоолозите и да ги поставят извън законите си...
Метафизиката на Качеството се занимава не само с “птицечовката на ценностите”” не по-малко значение има още една, птицечовката на “научната действителност” - извънредно голямо чудивище, което отдавна плаши мнозина. Разкрито е преди един век от математика и астронома Анри Поанкаре, който пита: “Защо действителността е най-приемлива за науката, която е неразбираема за децата?” Трябва ли действителността да е разбираема само за шепа водещи физици света? Би следвало поне повечето хора да я разбират. Трябва ли действителността да се изразява само чрез символи, които, за да се използват, изискват университетски познания по математика? Трябва ли с годините та да се променя при възникването на нови научни теории? Трябва ли научните школи във физиката да се карат за нея години наред, без да стигнат до окончателно решение в полза на едната ии другата страна? И ако е така, доколко е справедливо хората да бъдат осъждани на доживотно лишаване от свобода в психиатрични заведения без съд, без съдебни заседатели, без прави на освобождаване под гаранция само защото “не разбират действителността”? Приложим ли е този критерий, няма ли да останат на свобода само няколкото най-изтъкнати физици на света? Кой е луд и кой е нормален?"
